Аз обичам да се правя на идиот. Идиотизмът ми избива на разни теми, които поскачат и закачливо опипват почвата- тук се сблъскват в ледената стена на мълчаливото презрение на Жоро, а там попадат в блатото на гниещите планове на Ива.Както и да е, встъплението свърши.Малко се замислих, но бързам да стигна до същността,че да не забравя!
Едно време не беше така- години назад, когато София изглеждаше един град на майната си, пълна с бързащи хора и крадливи пътници в градския транспорт. Тогава бях сериозен и трудолюбив човек, който грижливо вярваше в идеални мечти.След това обаче любопитството ми ме изведе в каналите на търсенето на истината и  плувах измежду чудните безформени единици,в които хората подреждаха своята вселена и намираха мир и почивка.Отвреме навреме те изчезваха- спукани като балон или инатливо и горделиво вирваха глава и запушваха уши за този, който посмееше да разклати основите на установия ред.Отвреме навреме се натъквах на идеални сфери и цилиндри, в които животът ритмично редеше тухла след тухла нагоре, но тези мигове бяха редки и непредвидими.
"Животът ми се разля като река и на пръв поглед изглеждаше широка- отразяваше небето и звездите, но пъхнеш ли тоягата си в нея, намираш само кал  и гнилоч"(цитатът не е точен, не го помня).
to be continued